Историята на едно отслабване

Това е може би една обикновена история за отслабване. Моята история. Но тя е дълга. Защото тя не започва сега, нито пък свършва сега. Тя не започна преди няколко месеца, нито пък ще свърши след няколко месеца.

Това е една история, която започна когато бях дете и никога няма да свърши.

Като малко дете винаги имах апетит. Помня как майка ми ме умолява да не продължавам да ям, въпреки че не й се свиди храната. А аз срещу нея крещях да ме остави на мира. Продължавах да се тъпча. Тъпчех си душата. Ядях неща, които не е нормално човек да намира за необходими да изяжда, камо ли пък за вкусни. Редовният десерт, след като съм се натъпкала качествено, ми беше кисело мляко, вафла и краставички от салатата, които грижливо си бях запазила. Някои ще си кажат, че това е може би разбираемо – сладко и солено. Повярвайте ми, няма нищо разбираемо във вафла, кисело мляко и краставици на едно място!

И така преминавах през ранните си тийнейджърски години – в тъпчене на една неразбрана душа. Всяка тийнейджърска душа според мен е дълбоко неразбрана и никога не ще бъде. Различните деца имат различните начини да компенсират това. Аз компенсирах с много ядене. Естествено, резултатът беше само един – кръгъл резултат. Слава на бога, че съм красиво дете и момчетата все пак ми обръщаха внимание. Но въпреки всичко ниското самочувствие и комплексът за малоценност се развихриха до пълна степен. Същевременно, през всичките тези години, баща ми, който и до днес на 65 спортува 3 пъти в седмицата, ме натискаше неуморно да спортувам и ми напомняше често, че без спорт не може. Въпреки че, нямаше навременен резултат, явно все пак всичко е влизало в главата ми.

Година преди абитуриентския ми бал, реших, че за него ще отслабна. Минах на диета само със зеленчуци и започнах да ходя на фитнес. Не само че не свалих нито един килограм, ами си докарах и храносмилателен проблем до ден днешен. За щастие, поне спортът ми остана до днес. Дори се разви до степен, в която не мога без него. И през следващите години пак не успявах да отслабна каквото и да правя. Но никога не си давах сметка, че преяждам на всяко ядене и всъщност онази малката Мира продължава да затапва с храна някакви други неща. Не осъзнавах, че всъщност не храната е проблемът.

На 23 срещнах бъдещия си съпруг и животът ме завъртя много бързо. Сега съм на 30 с две деца и стабилно занимание. Едва сега успях да отслабна. Ето как стана.

След тоновете изчетена информация за хранене, спорт и диети все не успявах да отслабна. Никога до сега не бях стигала до тялото, което исках. Затова реших, че най-вероятно нещо много силно ми убягва. Реших да пиша на Румяна Илиева от http://www.fitnesinstruktor.com, да си платя и да направя това, което професионалистът реши за правилно. И почнах. И се получи. И видях къде е проблемът.

Част от режима е меренето на храната. Това беше ключът към всичко. Това беше урокът, просветлението, решението. Не волята, не упорството, не желанието, не постоянството. Това беше моментът, в който ми светна крушка над главата. Сигурна съм! Жалко, че нямах огледало пред себе си, когато получих това прозрение, защото щях да видя тази крушка!

Отдавна се хранех с хубава храна. Здравословна. Но това нямаше никакво значение. Килограмите не си отиваха. Пък и след две бременности и 30 години на тази земя…Аз продължавах да преяждам. Системно! Всеки ден! На всяко хранене! Защо ли…Не зная. По навик! От чревоугодничество! От лакомия! Аз обичам храната. Обичам винце със сиренце. Обичам брауни с черен шоколад. Обичам…Но всъщност обичам комфорта, който храната ми дава. Защото празният стомах е дискомфорт. Празният стомах значи да устоиш, да пребориш себе си, да забравиш моментното си желание, нагона, страстта, в името на крайната цел, която имаш. Празният стомах значи концентрация! Значи да бъдеш тук и сега! Е, това е едно от най-трудните неща, които човек може да се опита да направи.

Сега съм 11 кг. по-слаба от когато и да е било. Изглеждам страхотно. Но няма да спра. Защото гладът за мен е вече нещо друго.  Той ме учи за самата мен. Той ми показва колко силна мога да бъда! Храненето за мен се промени. Интересно, че всеки път, когато съм отслабвала с 1-2 кг. съм си мислела така. Но 11…това е вече нещо друго. Когато свалиш толкова, разбираш измеренията на неща. И на глада, и на килограмите, и на храната.

Храната е нещото, което храни тялото. Не душата! Това е моята битка!

Advertisements

Стига с това „Като едно време“

Лимонада на прахСедя си на масата в хола в къщата на село и чакам всички да седнем и да обядваме. Естествено повечето неща на масата ги е направила бабата или прабабата. Нищо необичайно все пак сме на село. В този момент дядото изважда една бутилка евтина лимонада и почва да разлива по чашите. Аз отказвам. Водичка, моля. 🙂 Замислям се какво има в проклетата лимонада, която никога не ми е била по вкуса – вода, захар, нещо, което да я газира, нещо, което да я направи кисела и нещо, което да я направи жълта. За произхода на последните три неща само мога да гадая…Кое от кое по-изкуствено ще да е.

И в този прекрасен момент, прабаба ми казва: „Хубава е, но не е като едно време!“ Замислям се…Колко често хората повтарят тази реплика?!?!? Писнало ми е да я чувам! За всичко се повтаря само това. Старите хора я повтарят, защото остатъка от живота им е маркиран от спомените и носталгията по младостта, която е била в онова време. Младите, защото имат някакви смътни спомени от летата прекарани на село. И все пак… Не е ли това едно голямо лицемерие? И защо изобщо се повтаря тази реплика? Сякаш, за да отхвърли неугодните нови неща, но пък да се възползва от улесненията?

 

На никой млади човек не му харесва, например, киселото млякоПрясно мляко в пластмасово шише от магазина. Всички знаем какъв вкус има домашното. Обаче малко хора ще отидат да си купят прясно мляко от някоя баба и ще си подквасят. Защо? Ами защото става много бавно, иска внимание и време. По-лесно е от магазина. Но не е като едно време. Пък и кой знае колко е стерилно млякото на онази баба в тези пластмасови шишета!?!? Безумие. Най-добре е да се влезе в интернет да се намерят координатите на местната служба по ХЕИ и да се сигнализира, че някаква баба продава съмнително мляко със съмнителен произход от съмнителна крава в съмнително пластмасово шише…Какво безобразие. Най-добре си е кофичката на Данон – те са пословични с тяхната хигиена и стерилност. Ех, но не е като едно време.

 

И доматите са същата работа – толкова изкуствени и безвкусни. Тия гърци ни наводниха с гадните си домати. Никой не продава вече български домати.

Пък онзи ден видях една баба да продава на щайга розови домати, които изглеждаха ужасно.Големи Розови домати Беше застанала пред магазин Била. Как може такова нещо. А доматите изглеждаха сякаш…сякаш…сякаш…бяха расли в градина, изложени на всички атмосферни условия и ги беше пренасяла в бог знае какво. Изобщо не изглеждаха като тези на Билата – хубави, гладки и чисти. Кой знае бабата как ги е гледала и какво им е слагала в почвата. Сигурно тор от нейната крава…УЖАС! Пък и вече е края на летния сезон. Защо ги продава чак сега?! Кой знае какви са тия домати. Аз цяло лято си ям салата Табуле. И магданоза изглежда много добре в Билата. Ех, ама пък едно време доматите бяха по-хубави.

Някой ми беше казал да си насадя домати на балкона! Как изобщо ще му хрумне на човек такова нещо. Селска работа. Пък и аз съм на работа по цяла седмица. Кога ще се занимавам?! Ама, пък си спомням едно време как като исках домат отивах до градината на баба и си откъсвах…Но сега нямам време да отглеждам домати, пък и как така на балкона. Съседите ще ме видят и какво ще си кажат: „Я, я виж тази селянката си гледа домати!“ По-добре да си ги купя от магазина, нищо, че не са като едно време.

Ей така стават нещата. По-лесно е да си ги купиш от магазина и после да мрънкаш колко са гадни зеленчуците, докато хапваш салата Табуле или пък Цезар. И това ако не е лицемерието на младите?!

SpomeniИ същевременно бабата се оплаква, че лимонадата не била като едно време. Ама оная жълтата, газираната. Не истинската лимонада от сок от лимон. А тази пълната с гадни химикали, дето се опитва да имитира вносните безалкохолни напитки, ама на 1/3 цена. Да ме прощават възрастните и тяхната носталгия, но има доста нещо от едно време, които си заНа селослужават да бъдат забравени. Българина от край време си пълни тялото с евтини неща, изключвам зеленчуците от градината и други подобни домашни благинки. И затова имаме манджи като ориз с картофи и други подобни извращения. Или пък това, че почти никой не може да седне да се храни без хляб. Бедняшка работа. Не всичко от едно време е хубаво, само спомените. Затова сега застаряващото поколение и това преди тях на по 60 години са грохнали старци. Не е щото всичко на едното време му е хубаво – хората са работили прекалено много, хранели са се с кофти храна (пак освен отгледаните вкъщи неща) и са били бедни. Така че стига с това едното време. Само спомените нека си останат.

Но да живеем днес. Всеки се оправя както може. Ама, баба ти едно време не е имала еди какво си…Ами не е имала, ама и сега на 70 или повече е половин човек. А европейският пенсионер си живее живота със здраво тяло и голяма пенсия! Не виждам много кяр от едното време, освен хубавите зеленчуци, млечните продукти и други подобни. Лимондка ли? Не, благодаря! Ще пия една студена вода!

Previous Older Entries