Привет

 

От много време обмислям идеята да си направя блог – ей така без цел, просто да споделям всички тези мисли, който не ме оставят на мира. Те не се философски или поне не винаги. В повечето случаи са мисли, които няма с кого да споделя, защото или са прекалено налудничави или пък прекалено нестандартни за хората, с които мога да си споделя.

От доста време си водя дневник. В него са всички онези много лични неща, които няма да споделя в голямата мрежа. Но онези другите мисли, които не ми дават да заспя или пък ме вкарват в емоционални и абсурдни спорове с хората, ги няма никъде. Само в главата  ми – подтиснати и молещи ми се всяка вечер, преди да се отправя към страната на мечтите си, да ги пусна, да ги изкажа, да срещнат съмишленик или пък някой да ги нахули. Но да се случи нещо с тях. Иначе продължават да жужат в главата ми като заблудена муха на прозореца, търсеща онази дупка, която ще я освободи от задушния въздух на дома.

Затова реших, че един блог е чудесно място – почти никой няма да го чете :), но все пак те ще придобият някаква форма. Моите мисли имат нужда от това, все пак съм много силен екстраверт. Много пъти съм се опитвала да водя спор с тях и да им обясня, че няма нужда всеки път да се раждат, че трябва да бъда като затворените хора – техните мисли си остават техни. Едно пространство им стига. Но никога не успявам да спечеля тази война за дълго. За кратко време постигам успех. Но на каква цена… Какво коства на един човек, който се храни от другите и техните животи да затвори собствения си в границите на кратуната си. Много!

Моите мисли

Така изглеждат моите объркани мисли

Този блог ще ги освободи. Пък каквото сабя покаже. Някои са много лоши, други са плод на моята неинформираност, други са абсурдни, някои пламенни, други много философски, някои забавни, други много тъжни. Имам ги всякакви, по много.

Тъй като те, моите мисли, моите „умствени чеда“, са толкова безразборно различни, хаотични и много на брой, очаквам и всякакви коментари. Но аз нямам за цел да споря, да защитавам някои кауза или пък да хуля друга. Моята единствена цел е просто да мога вечер да заспя спокойно и когато се събудя през нощта от физиологични нужди да не посрещам зората, заради дебати със самата себе си на тема „Защо, по дяволите, жените носят токчета?!?!“

Другата странична цел, която ще постигна, е да разбера дали всъщност повечето от нещата, които си мисля, са абсолютно откачени или просто не съм намерила хората, които да мислят по същия начин. Днес, например, разбрах, че може би социопатичното ми отношение към големи групи случайни хора на публични места не е крайно необичайно. Но това е друга тема.

Приятно четене, скъпи ми странстващи човече и очаквам твоя коментар. И не бъди прекалено строг, но и не ме щади. Всяко нещо ме учи, но и наранява! 🙂

П.С.

Всеки блог трябва да си има име. Моето е доста странно, но затова ще си напиша специална тема, защото и човекът, от който идва е много специален. И той също е животно :).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: