Малко спомени за мама

Имам някакъв проблем със спомените. Особено тези от детството ми. Те са толкова малко… забравени спомениЧовек би казал, че съм имала травматизиращо детство. Е, може би, за мен не е било леко. Не съм яла бой за закуска, обед и вечеря, нито пък сме били бедни. От тази гледна точка, има чудесно детство, което си заслужава да се помни. Въпреки това, основното, което помня от него е, че бях едно много, ама много тъжно дете. Не зная как съм изглеждала в очите на другите, а и не помня :). Но бях тъжна. И явно заради това съм забравила доста неща.

Имам някои спомени, които са ми много силни и определени събития, миризми или пък хора ги отключват. Днес, например, при влизането ми в КАТ, ме лъхна една миризма, която веднага ми напомни за дните, които прекарвах в „службата“ на мама. Така му казваха едно време – служба. Тя беше цех за производство на токоизправители. Майка ми чертаеше схемите на платките. Явно точно тази същата миризма на мастило за рапидограф, специфична хартия и много папки, долових днес в КАТ. Харесвам си тези спомени – от службата на мама. Как след училище извървявах 2 км. пеш, за да стигна до там; как внимателно пресичах жп релсите и колко много ми тежеше раницата в топлите дни!

Именно спомен за майка ми ме връхлетя пък онзи ден. Не помня какво го провокира :)! (Дали не ми е време за Гинко Билоба?!).

Докато бях ученичка, всяка сутрин ставах точно в 7 без 10. Или по-точно майка ми ме будеше в този час. Тя винаги беше станала преди мен – morningда пие кафе, да се приготви за работа и да пуши цигара с кафето. Имаше случаи, в които се събуждах преди този час и се опитвах да нахълтам в кухнята, но вратата винаги беше заключена – тя пушеше и аз нямах място сред отровния дим.

Имаше нещо магическо в тези сутрини. Нещо…което помня и до днес. Особено миризмата. До ден днешен, когато вляза в кухнята и тя пуши, я заварвам в същото положение – седнала в единия край на диванчето, с кафето пред нея и медния пепелник. Също както преди 20 години!Същия меден пепелник от преди 20 години!

Възхищавах се на майка ми. Исках по-бързо да порасна и да стана като нея. Тя ставаше по-рано сутрин от всички други. Това беше нейното време на спокойствие. Време изпълнено с миризмата на топло, черно кафе, тютюнев дим и новините по радио „Хоризонт“. Тя се нуждаеше от това време, за да се събуди, да се облече, да накъдри косата си, да изпие топлото кафе, да изпуши цигарата си и чак тогава да обърне внимание на всичко друго. Колко беше мистично за мен това. Струваше ми се, че всичко, което прави е майка инженерот изключителна важност. Все пак трябва да отиде на работа, а колко значима беше работата й! На големи, подвижни и страховити за мен стативи, тя чертаеше тези непонятни верни линии с точици, които после се превръщаха в мозъка на някоя машина. Колко е умна, за да прави всичко това. И винаги със специална престилка – синя или червена! Разбира се, че сутрин има нужда да прави всички тези важни неща, защото имаше и важна роля – да ходи на работа! Ето така виждах всичко аз. И много исках и аз да стана така, колкото се може по-бързо. Самостоятелна, работеща, важна, значима, със собствени нужди и време преди да се събуди света.

Онзи ден осъзнах, че аз правя същото – ставам по-рано, за да имам това време. Докато все още бях пушач, за да имам 10 минути тишина, в които чувам само собственото си дишане и сърбане от чашата топло кафе. Време за мен да се подготвя за деня, да вдишам малко студен въздух преди да видя на вратата на терасата босите крачета на моя малчуган и сънитите му очи, молещи ме да вляза вкъщи на топло, за да може да се сгуши за „добро утро“ в мен. Единственото, което липсва е усещането за  важност. Да, чувствам се самостоятелна и пораснала, но важността я няма. Още повече пък от работата. Дори напротив.

Но споменът ми е толкова жив. Дори и сега, докато пиша, се чувствам малкото момиченце на мама, което хапва бисквитки с какао преди училище и я гледа с очи на възхищение и нетърпение да порасна.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: