Как станах жена или нещо подобно

natural woman

За мен жената е нещо много магнетично, загадъчно, недосегаемо в идеала си, специално! Не зная защо изпитвам благоговение пред истинските жени. Не зная също така и каква е дефиницията за една истинска жена. Аз си имам моя такава.  За мен истинската жена е пораснала, а това означава, че се е разделила с всички илюзии, представени от филмите, тийнейджърството, приятелките. Илюзии като перфектната жена, перфектният мъж, принцът на бял кон, жената е нежния пол, любовта е над всичко и е достатъчна, също така и такива както какво представлява една връзка и какви са взаимоотношенията между мъжа и жената. За мен тя е стъпила здраво на земята, а там няма място за илюзии. Рядко съм срещала такива жени. Много рядко.

Друг много важен аспект на истинската жена е външният вид. Не смятам, че човек трябва да изпада в крайности по какъв и да е повод. Тук важи същото. Тя е поддържана, облечена със стил спрямо мястото и обстановката. Не харесвам нито едната крайност – на повлеканите или пък на онези, които се опитват да ходят как и да е, просто защото им е удобно, нито пък другата – на коконите, които в края на деня просто искат да свалят дрехите от себе си, за да могат да усетят дали има тяло изобщо.

Обикновено тя е много стилно облечена, независимо дали е анцуг, нещо ежедневно, или пък костюм, и най-важното във всяко движение на тялото й личи, че тя носи дрехите, не те нея.

Наред с дрехите идва и грижата за самото тяло. Като тук имам предвид фигура, кожа, коса, нокти и прочие. Една жена трябва сама да изпитва уважение към това, че е жена. Да, всичко има граници, но никога жена, която никога не ходи на маникюр или пък няма стилизанти за коса просто пренебрегва факта, че разполага с мощно оръжие.

Най-важното условие…сила. Истинската жена е силна. Във всяко отношение. И точно защото е силна, може да си позволи да плаче. Ей така, за да може силата й да стане по-голяма. Тя не се отказва и не хленчи, адаптира се към ситуацията и знае какво иска. Ха, до тук звучи като супер човек. Естествено не споменавам онези моменти, в които не е така, защото те са толкова малко, че заслужават да бъдат игнорирани. 🙂

И така…Един ден докато бях тийнейджърка, вкъщи се получи телефонно обаждане. Тогава все още имахме стационарни телефони. Беше братовчедка ми, с която бях прекарвала невероятни лета на село. Тя е по-голяма от мен и винаги в очите ми е изглеждала като много женствена и тайнствена. Зодия Водолей…Какво друго може да се очаква. Когато се чух с нея по телефона преди да дойде, я попитах колко място смята, че ще й трябва – за дрехи и други подобни. Тя ми каза,че за дрехи не много, но ще й трябва повече място за козметика. Казах си „Брех, колко козметика пък може да има една жена?!“

Тук е моментът да спомена типа жена, която е майка ми. За всичките 20 и няколко години, през които живях с нея, помня спорадични случаи, може би не повече от 2-3, да съм я виждала да си слага спирала. Единствената декоративна козметика, която имаше вкъщи. А, и червило. Естествено в неутрален или подобен на телесния цвят. Бяла козметика, имаше само дневен и нощен кремове за лице и крем за ръце. Това беше всичко. Препарати за коса – пяна от най-обикновените. Край. Всичко това се побираше на един единствен ред в шкаф зад огледало в коридора. Сещаш ли се? От онези соц модулите със закачалки и място за обувки.

Никога не бях получавала съвет как да се грижа за косата или за кожата си. Имам гъста, плътна, много здрава чуплива коса, която носех на черта, дълга до нивото на плешките и на път по средата. Потрес.Направо пък ме е срам да си призная кога за първи път си оскубах веждите и при какви обстоятелства. Само ще спомена, че тази услуга ми направиха 4 мои приятелки. Едновременно. Беше комично. Никога не бях получавала и съвет как да се обличам. Бях доста едро дете – на височина и килограми. Съответно ситуацията беше още по-затруднена. Имайки предвид, че и майка ми вече се беше превърнала в леличка, наследничка на соц модата с дъъългите до глезени поли и съответно дъългите почти до средата не бедрото ризи, ситуацията хич не беше розова. Ама хич.

Та, един ден в стаята на една порастваща тийнейджърка със занемарен външен вид, пристигна една comsmeticфина жена на около 25, на която й беше необходим огромен шкаф, за да прибере само декоративната си козметика. Помня, че когато започна да си разопакова багажа я оставих сама в стаята и когато влязох след време, ченето ми увисна до земята. Цял шкаф с флакончета, лакове, тубички с всякакви размери и неща, за които дори не знаех, че съществуват. От къде ли пък мога да знам?!?!?!Гледката беше изумителна.

Тя никога не ме притисна и не ме попита нещо – например, искаш ли да ти направя прическа. Никога. Един ден, съвсем случайно й споделих, че искам да се лакирам. Проблемът беше, че нямаше на какво да го сложа този лак. Ноктите ми бяха изгризани толкова навътре, че живецът вече ми се беше дръпнал до средата и имах половин нокът. Когато й ги показах, тя щеше да припадне. Веднага ми даде съвет какво и как да го направя. Същото беше по отношение на педикюра, косата и какъвто детайл се сетиш още от външния вид на жената.

Тя остана при нас около 3 месеца, в които за мен си бяха като училище. Наблюдавах я и се учех. Ха, звучи като глупава американска комедия. Явно не всички филми са измислица, обаче. Защото при мен стана точно така. След като тя си тръгна, почнах да си купувам женските списания – Космополитан най-вече. Това да се гримираш и поддържаш си е цяла наука. Ужас. Мислех си, че каквото и да направя, никога няма да се науча да изглеждам добре. А съвсем скоро от неподдържана тийнейждърка се превърнах в поддържано момиче. Като добавим това, че и скоро се бях отскубнала от опеката на майка ми за купуването на дрехи и се бях доверила на една съученичка, нещата почнаха да се променят в положителна насока.

Започнах да се грижа и за фигурата си – с редовни посещения във фитнес и нередовни посещения на стадиона. Изведнъж, малко преди абитуриентския ми бал, разбрах, че вече по външен вид може да се каже, че приличам на жена. Що-годе облечена – е, скучно и безвкусно, но не и с анцуг и обувки – с поддържана коса и леко гримирана.

monikaИмаше една съставка, която обаче никой не можа да добави – нито жулиетбратовчедка ми, нито майка ми, нито списанията – самочувствието, личното, вътрешно усещане, че аз съм ЖЕНА. Винаги когато си мисля за това се сещам за Моника Белучи. Не за сексапила й и пищните й форми. За това, което излъчват очите й. Същото го има и Жулиет Бинош, която пък не е толкова пищна, но очите й разкриват една истинска жена.

Е, аз много дълго време продължих да се уча – как да се поддържам, как да изглеждам стилно облечена. С годините сменях стилове, грешах много. Има случаи, дори и сега, когато така струпвам дрехите върху себе си, че човек може да се чуди дали не съм взела дрехите от няколко различни гардероба.

Нещото, което ми беше най-трудно да науча е да се погледна в огледалото и да се усетя красива жена, силна жена. Мисля, че чак сега, след като съм преминала през някои неща и имам известен житейски опит; родила съм едно дете, работила съм и съм си заслужила известно уважение, постигнала съм спортни успехи, които не съм и вярвала, че някога ще постигна, се поглеждам в огледалото и виждам онази тийнейджърка, която замечтано гледа братовчедка си и се пита „Дали някога ще мога да съм като нея – уверена, силна, стилна, със самочувствие?“ Винаги си отговарям, че има още доста път да извървя докато се впиша в образа на онази истинска жена, описана по-горе, но със сигурност знам, че някой ден ще бъда и съм вече много близо. Зная как и зная, че мога!

 

Advertisements