Без работа, без телефон, без грижи…

Един ден преди година се събудих и трайно взех решението, че ще напусна работа. без работаОт доста време усещах, че нещо не е наред. Работата ми на офис мениджър вече не представляваше никакво предизвикателство.

Предизвикателството беше в общуването с хората. Когато работиш в малък екип, все едно сте семейство. Да, това звучи изтъркано като кожата на седалките в тролея – стари, пропити с мизирзмата на времето и различните хора, изтъркани от многократното сядане. Но е факт. Когато си на ежедневна база в екип от 4-5 човека, няма място за корпоративно кокетничене. Излизате заедно на обяд. Понякога пийвате бира с шефа ви, тъй като и той е човек с нуждата да се храни и да пийне бира. В голямата фирма това трудно би се случило. Да не кажа, че би било недпустимо и би разрушило дисциплината, защото който пие бира с шефа неизменно би минал за подмазвач или нещо подобно. Но когато три дни подред с шефа ми работим с подметки срещу подметки вдигнати на бюрото и гласно псуваме сървъра, който забива за пореден път, е трудно да се обръщаме с друго един към друг, освен с „Абе, тиии, направи ли….?“family

Тук идват и предизвикателствата, защото все пак има една тънка червена линия, която ако бъде прекрачена, почват сирените. На мен никога не ми се случи да я премина и сирени не съм чувала. Но пък същевременно ми беше трудно да отделям личните и бизнес отношенията. С времето, в такъв малък екип хората стават по-открити и е трудно да скриеш или изгубиш недостатъците си в тълпата. Всички стават участниците в проблемите или неуспехите на другия от екипа. Тъй като аз идвах от по-голям екип, това беше в началото голямо удоволствие – да бъзикаш спокойно шефа си, че си е изцапал ризата или нещо подобно. Но същевременно участието на всичко във всичко ми беше предизвикателство.

Докато в един момент и това вече не ми беше достатъчно – работата ми не беше това, което искам да правя (все пак съм само на 29) и вече не намирах стимул да прекарвам ежедневието си в офиса. Трябваше ми цяла година да го измъдря. Планът ми за напаред. Естествено не постъпих емоционално да напусна веднага. В последните години се научих да следвам интуицията си и „знаците“, който Вселената ми изпраща. Не знам луда ли съм да мисля така или не, но ми се получава – следването на знаците.

И така цяла година се лутах и чаках моментът, в който над главата ми щеше да светне крушка, като по детските филмчета. И така и стана. Обикновено тези лампички светват на необичайни места, например, в тоалетната. Явно природата има чувство за хумор – докато човек се освобожда от токсините, получава светлината. J Е, така стана и при мен. Всичко видях за секунди как се подрежда пред мен. От там нататък нямах нужда да мисля много. Прецених някои други обстоятелства покрай преквалифицаренто ми и се хвърлих с главата напред. За сега планът ми работи…

ReadingОт този момент нататък прекарвам дните си в безкрайно четене на всякаква литература Както и писане. Странно е как когато човек няма работа постепенно съзнанието му се заема от мисли за различни неща. За мен лично те са по-интересни от работните въпроси, който обикновено са свързани с измислянето на решение на някакъв проблем.

И колкото повече чета, толкова повече потъвам в границите на двете корици. Нямам желание да се виждам с хора – те по-често ме натоварват, отколкото да ме разтоварват или пък по някакъв начин да са ми полезни. И всъщност, откакто не ходя на работа, телефонът ми звъни доста рядко. В началото звънеше, кога служебно, кога за някой да ми се обади просто ей така да излезем след работа. Сега всички знаят, че съм вкъщи и телефона не звъни. Дори и събота и неделя.

В началото ми беше странно. През 30 минути влизах във Фейсбук, за да проверя какво става с хората. Какво толкова правеха, та не ми се обаждаха. След известно време, видях, че Фейсбук не дава тази информация или поне моя не дава или беше за хора, с които така или иначе не поддържах връзка. Спрях да влизам и там. Изведнъж източниците ми на социална информация се изпариха. Изпаднах в абстиненция и страх, че това не е нормално и скоро съвсем ще намразя социализирането. Ще загубя тренинг в него  и в редките случаи когато излизам вместо да обсъждам леките теми като адското време, от устата ми ще напират коментари за уникалния начин на писане на Дона Тарт или пък за абсурдните неща, които хората правят. Обикновено така ми се случваше преди когато изпадах в периоди на асоциално поведение. Спомням си един смешен момент в тази абстиненция.

Една сутрин по някаква причина мрежата на Теленор се изгуби и в продължение на 40 минути не можех да търся никой и никой не можеше да търси мен (все едно че имах желание). Изнервих се. Ами ако точно сега някой ми звънне?!?! За нещо? Ако има нужда от мен?!?! NoPhoneПо дяволите, Теленор!!! След като мрежата вече беше ок, чакаш да получа съобщение за пропуснати обаждания. И сега с усмивка си спомням за трепета, с който чаках сигналът за съобщение. След десетата минута мълчание на телефона, реших, че сигурно ще се забавят смс-ите заради смущенията в мрежата. След трийсетата вече си дадох сметка, че никой не ми е звънял, а мислите и състоянието, в което се намирам е абсурдно. Зарязах телефона и приключих с него. Сега дори го забравям в някой ъгъл и не го и проверявам. Уикендите пийвам по някое и друго кафе с приятелки, ей така, за да не бъде съвсем отлъчена и анатемосана като идиот.

След известни контакти с различните ми познати и приятели,обаче, и повече с книгите и Интернет, установих, че хората не са ми много интересни. Тези, които наистина са ми интересни са малко и виждам рядко. Нямам и възможност да виждам често, за съжаление. Телефонът ми съвсем спря да звъни. Това обаче от притеснителен факт, стана нещо напълно нормално. Когато звънне повече от два пъти за деня, вече се чувствам претоварена. Сега се вълнувам от невъзможността да си чета по цял ден и защо, по дяволите, ми очите започват да „сдават багажа“?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: